[VES] gram

329    
    (с)гнить
наст. вр. или буд. вр.   (с)гнию
(с)гниёшь
(с)гниёт
(с)гниём
(с)гниёте
(с)гниют
прош. вр.   (с)гнил
(с)гнила
(с)гнило
(с)гнили
повел.

накл.
ед. ч. -
мн. ч. -
деепр. наст. вр. -
прош. вр. (с)гнив(ши)
прич. действ. наст. вр. гниющий
страд. наст. вр. -
действ. прош. вр. (с)гнивший
страд. прош. вр. -
кр. ф. м. р. -
страд. ж. р. -
прич. ср. р. -
прош. вр. мн. ч. -

© Eesti Keele Instituut    a-ü sõnastike koondleht     veebiliides    @ veebihaldur