[VES] gram

235    
    (по)свистеть
наст. вр. или буд. вр.   (по)свищу
(по)свистишь
(по)свистит
(по)свистим
(по)свистите
(по)свистят
прош. вр.   (по)свистел
(по)свистела
(по)свистело
(по)свистели
повел.

накл.
ед. ч. (по)свисти
мн. ч. (по)свистите
деепр. наст. вр. свистя
прош. вр. (по)свистев(ши)
прич. действ. наст. вр. свистящий
страд. наст. вр. -
действ. прош. вр. (по)свистевший
страд. прош. вр. -
кр. ф. м. р. -
страд. ж. р.  
прич. ср. р.  
прош. вр. мн. ч.  

© Eesti Keele Instituut    a-ü sõnastike koondleht     veebiliides    @ veebihaldur